Как технологиите промениха студийната работа

Posted by on / 0 Comments

Boris Bonchev

Спомени от 1993

През годините не съм предполагал, че някога ще имам възможност да работя със студийната техника, с която разполагаме днес. В първото студио, в което съм работил и което създадохме заедно с Емил Бояджиев и Иван Станков през 1993 г., беше Графити. Започнахме с един Tascam 238, който записваше 8 канала на стандартна аудио касета. Беше с dbx шумоподтискаща система, която се изключваше на последния – 8ми канал, когато той се ползва за запис на синхронизационен сигнал. Синхронизирахме го с култовия Atari 240 STE. По този начин имахме седем канала за акустичен запис. За барабани и синтезатори ползвахме Alesis D4 и Roland Sound Canvas. Динамичните ни процесори бяха един Behringer Composer  и един DBX 166. С тази скромна техника и огромно желание ние  създадохме едно от най-добрите за времето си музикални студия в България, което съществува и до днес – Графити Студио.

За оборудването, с която разполагаме днес, не можехме и да мечтаем. Например, ревербратор EMT250  имаше само в Студио 1 на НДК. Тогава (средата на 90-те), със съдружника ми – Иван Станков – ходехме и го гледахме с трепет. НДК го бяха купили за 25 000 марки… Истински процесори Lexicon 224 и 480 имаше само в големите държавни студия, като например БНТ и БНР. Ние – в по-малките, частни студия, ползвахме ниския клас подобни процесори (на стойност около 1000 марки по онова време). Те имаха само готови присети, но бяхме доволни и на това. Като се обърна назад към онези времена си давам сметка, че именно тогава се научихме да „изстискваме“ максимума от наличната техника.

Днешната реалност

Днес мога да отида в студиото и да работя с тези чудесни инструменти. И ако е рекъл Господ, с радост и удоволствие да направя още една, още по-добра продукция.

Тогавашният начин на работа имаше още едно основно предимство. Опитът, който дава смесването на аналогова конзола с хардуерна периферия е незаменим. Моята практика и контактите с колеги показва, че да се придобие този опит само с работа на компютър и смесване с мишка е невъзможно. Развитието на технологиите, направи много от най-ползваните скъпи устройства в големите студия по света много по-достъпни. Предизвикателството е вече не толкова да си ги купиш, колкото да можеш да работиш с тях и да го правиш все по-добре. Както казва Румен Бояджиев „Това, че имаш Ферари, далеч не значи, че можеш да го караш“. Но който има таланта и постоянството необходими за работата на звукорежисьора и желанието да се научи, той ще го направи.